Home От Вас Ефективна комуникация – мисията възможна

Ефективна комуникация – мисията възможна

0

Замисляли ли сте се колко често сте били в ситуация, в която се колебаете дали да кажете нещо на глас? Предполагам отговорът е да.

Но преди да продължим с това, хубаво е да направим едно сравнение между лицемерието спрямо хората около нас и това да бъдем обрани в думите си, но да говорим конкретно.

Накратко казано – лицемерието се изразява в неискреност, нереалистично мнение, подплатено с лукава усмивка. А всъщност, думите да гласят точно обратното. Познато нали?
От друга страна, можем да кажем, че за да запази човек хладнокръвие и да замълчи преди да изрече нещо, за което може да съжалява, е доста трудна задача.

Тук обаче има известно несъответствие, изразяващо се в крайности.

Нима няма баланс, който може да бъде постигнат?

Малцина са тези, които казват самата истина и нищо друго. Неподправени, искрени думи с известна доза непоколебимост. Всички знаем обаче, че цената на истината е висока. Точно в това се корени и проблемът.

Ако живеехме в свят, в който всеки се чувства абсолютно свободен, без никакви притеснения да казва, каквото наистина мисли, нямаше ли да е прекрасно?

Може би, твърде много въпроси станаха… Нека влезем в дълбочина и да разнищим оплетените взаимоотношения.

Вариант 1 – да говориш със заобиколки, за да съхраниш добрите отношения на всяка цена и да избягваш конфронтации;

Вариант 2 – да премълчаваш мнението си, с оглед на това, че може да не бъде възприето положително;

Вариант 3 – да кажеш, точно това, което ти е на езика, без да мислиш за последствията.

Ще пропусна да ви попитам кой вариант е най-правилен, поради простата причина, че няма такъв. Каквото и да кажем, както и да го кажем, винаги ще има опозиция, различно тълкуване или криворазбрани хора. И това е съвсем нормално, защото всички сме различни, следователно и възприятията ни са такива.

Истината се крие (както обикновено обичам да казвам) – някъде по средата. Всичко зависи от ситуацията и човека, които сами по себе са строго индивидуални.

Ако срещу нас стои човек, който знаем, че е тънкообиден и чувствителен, е добре да поднесем думите си деликатно. Но да не бягаме от контекста и без излишни заобиколки. На работното място също e предизвикателство да изразим истинското си мнение, особено ако си просим някоя глоба или да изгубим работното си място.

Стига да знаем как, можем да намерим заобиколен начин, по който да поднесем нашата гледна точка. Както и да защитим позициите си.

Друг важен момент е да бъдем постоянни, тук важен елемент са т.нар. „бебешки стъпки“. Лека полека да споделяме своето мнение, а не изведнъж да излеем всичко, което мислим. Ако ли не, рискуваме да достигнем ефекта – шок, без да се замислим за последствията.

Действително има моменти, в които търпението ни се изчерпва и просто искаме да кажем всичко насъбрано, без съображения и да ни олекне. Тук роля вече играе хладнокръвието, което с години практика се превръща в мощен инструмент по време на комуникация.

Способите, чрез които можем да постигнем ефективна комуникация на различни нива са много. Истината е, че няма универсални техники. Преди всичко, подходът трябва да е индивидуален. Въпроса е да подберем тези, които действат за нас и на събеседника ни. Това е от изключително значение, тъй като е важно и за двете страни да няма твърде много компромиси в личностен аспект.

В заключение можем да кажем, че откритите разговори са един дълъг и сложен процес. Колкото и сложни са всъщност човешките взаимоотношения. Проявата на толерантност, търпение, усет и чувство за такт се оказват наши добродетели, по отношение на здравословното общуване.

Психология, взаимоотношения, поведение... част от нещата, които с невъобразимо желание следвам, изучавам и анализирам. Всъщност, това са нещата от живота, но преразказани и адаптирани през собствения ми мироглед. Потопете се в моя свят, шанса да се преоткриете в него... е меко казано голям!
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments
wpDiscuz
Exit mobile version