Home От Вас Мълчанието – насилник без удари

Мълчанието – насилник без удари

Когато мълчанието на партньора ти не е просто временно, не е само отказ да  комуникира, защото е обиден, а ден след ден се превръща в болка и непоносимост. 

Ти говориш, но думите ти пропадат от пусто в празно.

Партньорът ти те чува, но разговор  не се получава, чува някак в себе си, без външен израз или емоция. И това се случва,  само когато сте насаме.

Той сякаш не присъства, мълчанието му се забива в теб, като невидима стрела, докато един ден “избухнеш” в крясък.

Следват викове, скандал,  обиди… Мълчанието напълно унищожава доверието и надеждата, че е възможно да  продължите по същия начин и за в бъдеще. 

Следва демонизиране. 

Вашата връзка е опасно небалансирана и отношенията ви са в абсолютна криза. 

Сблъсквайки се с мълчанието на своя партньор, ти подлагаш всичко под съмнение – чувствата, любовта, верността… Наистина, може ли човек обичайки да причинява болка,  виждайки страданието – да го подсилва, вместо да се стреми да облекчи ужасните чувства?

И ти продължаваш сама по пътя на разочарованието, на твоите очаквания  отговаря скептицизмът, съмненията се превръщат в убеждения…

Да, мълчанието е  насилник без удари, без никакво движение пронизва сърцето ти, пречупва всичко  изградено, подкосява краката ти и стоварва на земята всеки надигнал се импулс за  надежда.

Тази тишина предизвиква оглушителен шум в главата ти, като оставя  пространство единствено за фантазмите, които се надигат от съмненията.

Намираш се в  противоречиви, объркани и болезнени чувства.

В огромното пространство на  недоизказаното се изстрелват само думи – понякога и обиди, които не могат да се  забравят, дори преповтаряни по няколко пъти.

Понякога, в опита си да достигнеш до  другия, използвайки най-благите си подходи, най-непринудени ситуации, за да  предизвикаш разговор, получаваш нещо кратко, изстреляно – “Не знам”.

Невъзможност за провеждане на диалог. 

В едно семейство, или двойка, разговорите са от изключително значение, ние  комуникираме и това е неизбежно.

Комуникираме, за да изразим радостни събития,  комуникираме и за да изразим разногласията си.

Когато мъжът е потънал в себе си,  мълчи и отказва да комуникира, обрича връзката на провал, унижавайки и  обезценявайки жената до себе си. 

Защо ? 

Навярно безкрайно и до болка от ехото на собствения си глас се питаш – Защо? Защо  мълчи, какво се случва?

Отговорът не е само един, повярвай, и не толкова естествен  като – той поставя връзката ни под въпрос.

Може би вярва, че не е създаден за  партньорство и му липсва независимостта, не полага минимално усилие, защото иска да  се разделите… всички тези отговори вероятно са верни, но не носят достатъчност.

Дали става въпрос за нарцистична персоналност, за вид манипулиране на отношенията? Или може би той следва някакъв наблюдаван модел в своето детство?

Знаем че общуването  в семейството е не само предаване на информация, разговаряйки ние обменяме идеи,  интереси, усвояваме опит, формираме характер, все важни неща за развитието на  личността на детето. 

Да опитаме… 

Ние всички сме имали моменти на нашите малки “сблъсъци” в отношенията.

Понякога  дори тези моменти минават границите на допустимото, изричаме думи, за които после  съжаляваме, прокрадват се неуважението, страданието…

Но това, което ни запазва като  двойка е нашата комуникативност, да поговорим, да си кажем истината, защото дълбоко  в сърцето си ние обичаме и уважаваме човека до нас. 

Искам да бъда сам. 

Съвместното ви съжителство болезнено е отключило един екзестенциален въпрос в  партньора – Когато бях сам ми беше по-добре.

Но липсата на смелост да реши нещата  веднага го изкарват от равновесие, и той потъва в мълчание, давайки си време да реши какво иска, или просто оставя събитията да се наредят от само себе си. Мълчанието идва  постепенно, на интервали и позиционирайки се в пространството.

Завзема, руши  интимност, желанието за диалог, хармонията и доверието.

Мълчанието слага край – на  връзката, на ангажимента, на брака, на построеното до днес. Защото, за да има двойка  са нужни двама, за да вървят един до друг, те трябва да вървят ръка за ръка, да са с  протегнати ръце за прегръдка, а не отдалечаващи се един от друг. 

Какво да направя? 

Не замлъквай на свой ред. Опитай се да предизвикаш поне някакъв отговор относно това  дали нещо конкретно кара половинката ти да се отдръпне.

Дали ти си причината за това  мълчание. Опитай се да поговорите за чувствата и атмосферата в семейството.

Ако не  успееш, предложи своята твърда позиция да се консултирате съвместно със специалист, това ще ви помогне като двойка да предприемете сериозни стъпки за промяна, и най вече да се научите да уважавате потребностите на партньора. 

Автор: 

Цвета Павлова – Кюммер, психолог, арт-терапевт 

Сайт: https://psyseance.wixsite.com/wixbg 

Фейсбук страница: https://www.facebook.com/psychologuePavlova/

Инстаграм: https://www.instagram.com/psy.seance/

0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments
wpDiscuz
Exit mobile version