Напоследък често се питам, защо ни отнема толкова време, да изберем да бъдем щастливи? Кураж ли не ни достига, или си мислим, че времето ни е много. Всъщност време няма.
Яде ми се сладолед в парка? Нахлузвам спортни дънки, широка тениска и тръгвам натам.
Ходи ми се на море посред зима? Буквам малка стаичка във Варна за следващият уикенд.
Копнея да си украся шията, с току-що подарените ми перли.. само, че съм с анцунг. Все пак ще ги сложа и скрия под суитчера.
Иска ми се, с приятелите ми да посетим Мексико.
“Това вече е твърде скъпо, твърде ангажиращо и твърде невъзможно.”
Сладоледът в парка, е само три вида, а аз съм наясно с това. Ама ми се яде.. и то точно в парка.
Защо да гледам море през декември? Ами защото е декември и никой не го прави, но аз искам да го видя.. снежно, пусто и спокойно.
Перли с анцунг, какво ще кажат хората?! Все ми е едно. Перлите са си мои, анцунга също, а за решенията да не говорим!
Бутилка текила, сол, лимони и четири, пет сомбреро-та. Холът ми вече доста прилича на Мексико.
Е.. в крайна сметка не съм там, но съм с приятелите си. Защо ми е Мексико без тях?
Правим много избори. Всяка секунда, повечето от които неосъзнати, а другата част съобразени.
С мнението на обществото, с работният график, с финансовите възможности, с климатичните условия и с укорителният поглед на майките ни, гледайки репортаж за трудностите при забременяване след трийстата година.
Съумяваме да изберем облеклото си за работа, или даже за ресторант в бароков стил, хвърляйки бърз поглед на гардероба, но не можем да изберем да бъдем щастливи.
Осъзнаваме нуждите си и се стремим да ги задоволим, но само примитивните такива. За другото не ни достига смелост, а и мечтите ни малеят.
Вкопчени в суетната повърхност и изтощителната рутина, не смеем да погледнем какво стои отдолу. Желания, стремежи и жажда за живот.
- Изпитваме потребност от щастие, но не знаем как да си го набавим.
- Имаме предпочитания, но сме неспособни да ги олицетворим.
- Живеем като роботи, а искаме да бъдем хора.
Истината е, че щастие не се краде, нито се дава. Щастието се създава. Не се изисква особена креативност.
Само доза свободомислие и капка егоизъм, за да изживеем живота си плувайки в дълбокото, а не давейки се в плиткото.
Ако обаче сивото ни устройва, не посягаме към цветните пастели.
Автор: Искра Дичева