НАЧАЛООт ВасДа си избереш щастие

Да си избереш щастие

Напоследък често се питам, защо ни отнема толкова време, да изберем да бъдем щастливи? Кураж ли не ни достига, или си мислим, че времето ни е много. Всъщност време няма.

Яде ми се сладолед в парка? Нахлузвам спортни дънки, широка тениска и тръгвам натам.

Ходи ми се на море посред зима? Буквам малка стаичка във Варна за следващият уикенд.

Копнея да си украся шията, с току-що подарените ми перли.. само, че съм с анцунг. Все пак ще ги сложа и скрия под суитчера.

Иска ми се, с приятелите ми да посетим Мексико.

 

“Това вече е твърде скъпо, твърде ангажиращо и твърде невъзможно.”

 

Сладоледът в парка, е само три вида, а аз съм наясно с това. Ама ми се яде.. и то точно в парка.

Защо да гледам море през декември? Ами защото е декември и никой не го прави, но аз искам да го видя.. снежно, пусто и спокойно.

Перли с анцунг, какво ще кажат хората?! Все ми е едно. Перлите са си мои, анцунга също, а за решенията да не говорим!

Бутилка текила, сол, лимони и четири, пет сомбреро-та. Холът ми вече доста прилича на Мексико.

Е.. в крайна сметка не съм там, но съм с приятелите си. Защо ми е Мексико без тях?

 

Вижте Също:  Писателката Неда Антонова: Всеки човек се ражда със стремеж към изява

Правим много избори. Всяка секунда, повечето от които неосъзнати, а другата част съобразени.

 

С мнението на обществото, с работният график, с финансовите възможности, с климатичните условия и с укорителният поглед на майките ни, гледайки репортаж за трудностите при забременяване след трийстата година.

Съумяваме да изберем облеклото си за работа, или даже за ресторант в бароков стил, хвърляйки бърз поглед на гардероба, но не можем да изберем да бъдем щастливи.

Осъзнаваме нуждите си и се стремим да ги задоволим, но само примитивните такива. За другото не ни достига смелост, а и мечтите ни малеят.

Вкопчени в суетната повърхност и изтощителната рутина, не смеем да погледнем какво стои отдолу. Желания, стремежи и жажда за живот.

  • Изпитваме потребност от щастие, но не знаем как да си го набавим.
  • Имаме предпочитания, но сме неспособни да ги олицетворим.
  • Живеем като роботи, а искаме да бъдем хора.

Истината е, че щастие не се краде, нито се дава. Щастието се създава. Не се изисква особена креативност.

Само доза свободомислие и капка егоизъм, за да изживеем живота си плувайки в дълбокото, а не давейки се в плиткото.

Ако обаче сивото ни устройва, не посягаме към цветните пастели.

 

Вижте Също:  Ние и тe

Автор: Искра Дичева

 

 

Хареса ли ви статията?

Коментара
Inline Feedbacks
View all comments

Latest Posts