НАЧАЛООт ВасСтраданието

Страданието

“Страданието прави хората прозорливи, а света прозрачен.”

В. Франкъл

 

Страданието, болката, загубата – все състояния, които ни поставят пред реалностите на живота и нещата от него – и фактът, че нищо от това не е безкрайно.

Именно краят е онзи отрезвяващ момент, когато разбираме, че сме на прага на преход.

Че нещо е отминало.

Доведени до следващият етап, до неизбежната промяна, оставени на празнотата от унищожената си представа за безкрайността.

И ние, като въжеиграчи, загубили равновесие се опитваме да не паднем.

Стоим между онова “вчера” и мъглявото “утре” объркани от нарушения баланс. От загубената безвъзвратно комфортна застиналост.

И страдаме.

Ще кажете “Защо ни е нужно страданието?”.

Никой от нас не е пощаден от страданието.

То не може да бъде прогонено и намира всякакви начини да се прояви.

Страданието е като скрита рана, която кърви невидимо в нас. Еднственият изход е да оставим раната да зарастне. Което значи, че трябва да боли.

Болката е знак

Нашият дух и тяло имат уникалната способност да се самолекуват. Механизмът на тази възстановяваща регенерация включва преживяването на болката като знак, че процесът на оздравяване е в сила.

Няма пряк път към това, освен през страданието. Без значение какви са раните ни. Пътят е един. Заобикалянето отлага, но не избягва страданието.

Вижте Също:  Ние и тe

Ако се опитаме да се самозаблудим, да наденем на лицето си фалшива усмивка, ако забързаме себе си, ако се затрупаме с дейности, ще заглушим временно гласа на страданието си.

Вижте Също:  Ние и тe

Но то винаги намира своя път навън.

Пробивайки бронята ни.

Тогава спираме да се храним, да спим, отдаваме се на леност, губим желанието си да живеем.

Какво е нужно за да си върнем баланса?

Да спрем.

Да паднем.

Да се удавим в сълзи.

Да мълчим.

Да останем сами.

Да се чуем.

Да захвърлим старите химери, старите дрехи, старите навици.

Да преболедуваме всичко старо.

И да се изправим, заредени със смела надежда на прага на новият етап.

Когато вече ще сме осъзнали, че нищо не трае вечно, че нищо не ни принадлежи, че всеки гради сам себе си, че благополучието е в преживяното, в онова, което ни дава смисъл.

Онова, което ни носи куража да се движим напред с вяра. Че нещо в този свят е имало смисъл, заради нас.

Без огорчение.

Само любов.

Хареса ли ви статията?

Коментара
Inline Feedbacks
View all comments

Latest Posts