НАЧАЛООт ВасДали да ти кажа?

Дали да ти кажа?

Вкусни сладки и кафе – обожавам тази комбинация. А колко по-приятно изглежда тя в добавка с приятна компания. ,,Душата не иска нито чай, нито кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод.“, казват.

Колко често си говорим в днешно време? Помислете.

Та, ние нямаме време да се приберем у дома, какво остава за задушевни, дълги и откровени разговори. Празните приказки и клюките да ги оставим настрана. Макар понякога да се нуждаем и от тях. Толкова много можем да си кажем, а все нещо остава недоизречено.

Едва когато загубим близките хора, осъзнаваме, че не сме били напълно искрени нито с тях, нито със самите себе си. Не сме споделяли достатъчно, таяли сме в себе си недоизречени слова и не сме им давали достатъчно от време си, защото най-ценният подарък, който някой може да ти подари, е времето отделелно за теб.

Не сме им давали думата те сами да разкрият душата си пред нас. Да разкажат как е минал денят им, какво ги е впечатлило, зарадвало, огорчило или успокоило.

Споделената мъка е половин мъка.

Но същото се отнася и за щастието. Когато създаваме близост с някого, споделяйки своето щастие, удвояваме радостта и от нас струи още по-силна положителна енергия. Задържаните в нас емоции в един момент пропукват стъклото, в което са били пазени дълго време и го счупват със страшна сила, разхвърляйки парченца стъкла навсякъде. Но стъпвайки невнимателно върху тях, рискуваме да се нараним.

Комуникацията е основно средство за общуване.

Без нея сме като птици без криле. Нали затова е средство, за да улеснява живота и да ни позволява да постигаме целите си по-ефикасно. Но когато тя е разбрана неправилно или нежелана, единственото което прави, е да затрудни и възпрепятства осъществяването на добри отношения.

Неслучайно хората все по-често решават да сложат край на стабилни на пръв поглед приятелства или бракове. За жалост нерядко жертвите от тези недоразумения и раздели стават напълно невинни трети лица, които нямат нищо общо с техните лични взаимоотношения.

И така се започва с убеждаване кой е прав и кой – крив, злословене и интриги. И внезапно се озоваваме в порочен кръг. Общуването помежду ни може да ни спаси от неподходящ партньор или пък да ни помогне да открием правилния за нас човек.

Вижте Също:  Полската писателка и анималист Кася Писарска: Когато човек иска нещо, той го постига

Във всяко отношение се правят компромиси, но именно комуникацията е способът за реализирането им. Тъй като все още в почти всяка сфера са необходими хора, комуникацията трябва да се използва не само с приятели или в семейството. Тя е и основен проблем или основна ценност за функционирането на едно предприятие.

Доста често срещан проблем в повечето организации е слабата комуникация между отделите или липсата на такава с висшето ръководство. Човешкият капитал е съществен и необходим. Вместо да бъде похабяван непрекъснато, нека бъде използван качествено и удовлетворяващо, като всяка от страните има полза от това.

Вербална или не, комуникацията е нашият живот.

Обичам, когато чуя как двама души се разбират само с поглед. Усещане, осъзнаване и преминаване към действие, което е взаимно съгласувано.

А целият този процес може да трае едва няколко секунди. И все пак се получава. Дали е поглед, жест, усмивка, танц, песен, едно погалване по косата или продължителен разговор, комуникацията под една или друга форма е безценна за нашата хармония.

Благодарение на нея съм спечелила верни приятели, но и всеки ден се старая все повече и повече да извоювам вътрешен мир и сигурност като изразявам своето мнение, но уважавайки и чуждото. Това е една безкрайна, изучавана от десетилетия, но и все така необятна до ден днешен тема.

Факт е, че общуването с децата е основен двигател за изграждането им като личности в по-нататъшното им развитие. Опитвайки се да общуваме с тях, да не се страхуваме да говорим открито за случващото се в дома или в обществото, обогатяваме не само тях, но и нас. Помага ни да създадем силна връзка с малчугана и да открием нови методи за възпитанието и изграждането на един борбен и любознателен характер още от ранна възраст.

Едно е сигурно – чрез комуникацията ние се учим.

Понякога остава неразшифрована и неизяснена. Друг път чрез нея запълваме празни кътчета в душата и съзнанието си и отваряме сетивата си за нови и непознати до този момент хоризонти. А когато видим, че не откликват на нашия призив, ще замълчим, защото понякога думите са излишни.

Следващият път, щом се запиташ ,,Дали да ти кажа‘‘, просто послушай сърцето си и бъди искрен. И тъй като човекът е социално животно – чувствайте се свободни да изграждате мостове помежду си!

Автор: Таня Ангелова

Хареса ли ви статията?

0 Коментара

Latest Posts