НАЧАЛО От Вас Писателката Неда Антонова: Всеки човек се ражда със стремеж към изява

Писателката Неда Антонова: Всеки човек се ражда със стремеж към изява

Коя е книгата, която най-силно Ви е повлияла? Или книгата, която най-силно Ви е накарала да се замислите и да промените нещо в живота си?

В различни периоди от живота ми  са ме привличали различни книги и автори.

Всяко ново заглавие е отразявало новото ниво на собствения ми литературен вкус.

Има и такива, които през всички възрасти са ми харесвали, макар с различни свои качества. Две от тях са  „ Мадам Бовари” и „Сто години самота”. Не помня обаче  да съм срещала книга, която да промени живота ми.

 

Как се зароди у Вас стремеж за извява с думи?

Всеки човек се ражда със стремеж към изява. Един – чрез думи, друг – чрез багри или звуци, трети – чрез  сръчност или физическа сила…

В ранното ми детство ме привличаха римите. Изпитвах удоволствие да намирам думи, ”които си приличат”, както се изразявах тогава.

И много по-късно осъзнах, че изкуството, което съдържа в себе си всички останали изкуства – ритъма и образността на поезията;  симетрията в структурирането на фразата, напомняща архитектурно построение;  съчетаването на думите по закона на цветовата хармония; гъвкавостта на фразата, напомняща  плавността и меките извивки на танцовите движения… Всичко това го има в прозата.

Затова чрез проза най-пълно и  многостранно може да се изобрази личност или събитие. Прозата е най-могъщият литературен жанр.

 

Започнали сте със стихове. Защо решихте да проучвате войните на България и съдбините на големи личности?

От дете съм привличана от историята и то конкретно от военната българска история.

В ранните ми години нямаше телевизия, нито дори радио и източник на информация за света бяха или приказките на баба, или разказите за бойните подвизи на българската армия още от Сръбско-българската война, където е убит пра-прадядо ми, после Балканските, в които се е сражавал като кавалерист дядо, във Втората световна в Унгария се е бил баща ми – артилерист…

Привличаше ме динамиката на събитията, драматизма, въобще драматургията. А колкото до великите българи – те са мечта на всеки автор. Само че малцина се осмеляват.

 

Защо написахте роман за Царица Елеонора Българска?

Нямам убедителен отговор на този въпрос.

Случайно срещнах едно изречение за спасяването на Боянската църква от жена, която е била българска царица и за която аз не знаех нищо…

Поведе ме любопитството. А после вече усетих нещо като дълг към тази велика и свята жена, дълг на обикновен български гражданин към една личност, отдала на България здраве, сили, лично богатство и накрая – дори самия си живот. Непреодолимо беше.

 

Има ли книга или автор, които препоръчвате на Вашите читатели ?

Боя се да препоръчвам.

Най-много да изразя възхищение или неудоволствие. Литературният вкус е като вкуса ни към определени видове храна или предпочитането на човека към едно или друго годишно време – зависи от много обстоятелства, а и често пъти – пак под влиянието на обстоятелства – се променя.

Но има един критерий, който е задължителен: присъствието на талант – онази даденост, с която се раждаме.

Това е единственото, което понякога мога да си позволя да изразя категорично по повод на даден литературен труд: има ли я Божията искра в този текст или всичко е стъкмено по правилата на занаята. Това усещане се постига с времето, чрез опита и личните разочарования.

 

 

писателката неда антонова

 

 

Интервюто взе: Василия Георгиева 

Снимки: Личен архив Неда Антонова 

 

Хареса ли ви статията?

0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments

Latest Posts