Съдържание:
Стоя пред телевизора, завита с кафяво памучно одеяло и пуша цигара. Докато издишвам дима, а зедно с него и събраното напрежение, си мисля за любовта облечена в извинения.
Втренчена в поредната блудкава, романтична комедия, виждам как филмите дават изцяло погрешна представа на съответната си аудитория – жените.
На кратко, след скромните три дни познанство, на него му хрумва, че е влюбен до уши, докато тя, потънала в мрачно смирение, плуваща в сълзи и отчаяние, си купува еднопосочен билет за “някъде си”.
Той от своя страна е вече в таксито. “Карай към летището!”
Препуска с жълтата колесница, естествено с доста над позволената скорост и се моли да не я изпусне. Там, препятствията не са никак малко, но все пак я приклещва в прегръдките си.
С една скромна думичка, която всички ние лишихме от смисъл, успява да я убеди, че е отредено да бъдат заедно.
Думичката е “съжалявам”
Мисля, че искам да бъда актриса. Поне веднъж да участвам в подобен развой, включващ драма и екшън с комедийни светлосенки. Иначе няма да ми се случи. Не и в този живот. Тук друга роля ми се предлага.
Хората ли станахме тесногръди, или фантазията на режисьорите е твърде развихрена?
Нямам отговор, но ми се иска нещата да бъдат различни.
- Актьорите хващат таксита, а ние хващаме неизказани стремежи;
- Актьорите гонят самолети, а ние гоним самотата;
- Актьорите се борят за любовта си, а ние се борим срещу нея;
- Актьорите изразяват чувствата си крещейки, а ние мълчим докато докосваме телефона с поглед.
Те използват думата “съжалявам”, веднъж и драматично, а ние я повтаряме непрекъснато и с отегчение.
И нищо не се променя.
- Губим смисъл;
- Губим стойност;
- Губим себе си.
Но никога егото и самочувствието си.
- Нищо, че вечер те ще ни топлят;
- Нищо, че копнеем да обичаме точно толкова, колкото и да бъдем обичани;
- Нищо, че едничката чаша на масата, не е шедьовър, а тъжно украшение;
- Нищо, че картината на стената, видяна от четири очи е с различен контраст.
Просто ще се примирим и ще се надсмеем на фалшивите филми, почти колкото са и нашите отношения.
Все пак сме поколение от жени, пълни с жажда за еманципация, които свикнаха даже да се завиват сами и от мъже парадиращи с безбройни, краткотрайни връзки, които предпочитат да градят съвременен имидж, вместо семейства.
Преди лягане ще влезем в банята с надеждата, скъпоструващият душ гел да отмие ръждата, която обаче безвъзвратно ще расте, а после ще си кажем молитвата, състояща се от една дума. “Съжалявам”.
Сценария не ми допада.
Още повече сюжета.
А ролята изисква много.
Толкова не мога да си позволя.
Актрисата отпада. Така че.. сещате се. Съжалявам!
Автор:
Искра Дичева
