Мечтая да допушвам цигарата си бавно, на верандата на семейната, крайбрежна къща, която купихме скоро с мъжа ми.
Вместо това, бързо и припряно гася поредната наполовина, в тоалетната на клуба в който работя.
- Мечтая за спокойствие, но динамиката от която съм заобиколена, не ми го позволява.
- Мечтая за чаша вино.. или може би бутилка, която някой да ми отвори и налее ..нескопосано, нетърпеливо и не по етикет.
- Мечтая за тиха обстановка и мъничко на брой души, че от пълна зала с хора, вече ми е трудно да преглъщам. Но пък има водка, а тя е точно за това. След няколко такива, буцата в гърлото слиза все по-ниско, а прагът на поносимост се качва все по-високо.
- Мечтая за нормален живот, облечен в сепло екрю, а се намирам на претъпкана улица с цикламени тротоари.
- Мечтая за прости отношения, а толкова явно и безпочвено, успявам винаги да си ги усложня. Обвинявам съдбата за всичко.
Държа я отговорна за целият асортимент от изминали и настоящи житейски събития, но всъщност това е начин, да си измия хубаво ръцете с нея.
По три пъти дневно. Блестят от чистота!
Крия се умело, като макиажът доста ми помага. Срамувам се от голотата, а имам нужда да остана “гола”.
Пред някого, за някого.. но не за час или за ден, а за цял един живот.
Скромничко, нали?
Е.. поне обичам да мечтая и да искам, без да се стремя. А сега, съвсем съзнателно ще отида да пусна водата и да изсипя солидно количество веро в ръцете си.. няма смисъл да го мисля, съдбата всичко е решила!
Автор:
Искра Дичева
