Съдържание:
“Не ми се обиждай, но…”. С това популярно изречение, след което човек е свикнал да получава обида, е озаглавен проектът на инвалида Мануела Попова.
Въпреки здравословното си състояние, тя завършва висше образование в Нов Български Университет, специалност “Връзки с обществеността”.
Нейният проект има за цел да подтикне хората да погледнат отвъд стереотипите водещи до системна дискриминация. Мануела съдава онлайн галерия от историите на хора, съдени на база пол, раса, сексуалност и социално положение. Читателите се припознават в чуждите преживявания и осъзнават близостта си с някого, първоначално толкова непознат.
Предизвикателство е за човек да застане с вдигната глава, показвайки най-големите си болки, премълчани истории и незабележими психически или физически увреждания, които следва да бъдат разпространени в социалните мрежи.
Чрез снимки на хора, които държат пред себе си своя заклеймен стереотип, се цели провокация и подтикване на още хора да послвдват примера и да покажат какво се крие зад маската, която се слага ежедневно, за да скрие раната, мизерията, шамара или нестандартната любов. Независимо от различията, човек трябва да застане с лицето си пред другите и да не позволи ”белегът” да определя неговата стойност.
Човек е критичен към себе си, околните и случващото се.
Склонен е да създава приятелски групи по интереси и да се разграничава от хора, които не отговарят на определен, различен за всекиго, тип на поведение. Дълбоко под повърхността, където липсват дискриминацията и несъзнателната негативна настойка, човек вижда различни хора, които споделят същите зартуднения и дълго са премълчавали същите болки. Протично на очакванията тези сходства създават връзка между тотално противоположни хора, които доскоро са се сочили един друг с пръст.
Когато маските паднат, падат и стереотипите.
На първоначално чуждите хора вече не се гледа като на “те”. Заформя се по- мащабна група на основата на любов и разбиране.
Когато човек види себе си в лицето на друг, той спира да съди поведението и изборите на отсрещния и поглежда на нестандартния живот с други очи.
Изкуствено създадена е граница между “Ние” и “Те”. Разделението на хора по повърхностни критерии е ненужно, а много често и болезнено.
Провокацията създадена от младата Мануела Попова излиза извън бариерите на стандартните публикации във фейсбук и повдига поредица въпроси относно човешката същност.
Поставените етикети стават прозрачни и през тях се вижда общосподеляната болка. В дълбочина всичко е “Ние”, но хората имат нужда от време и примери, за да проумеят своята близост. Когато се срещнат чужди очи, не трябва прибързано да се съди и сочи с пръст.
Битката на отсрещния е непозната, а лекотата на осъждане е породена от липсата на информираност и желание да се разбере различният.
Автор:
Ема Данева
