Менингит: причини, симптоми и лечение

Менингитът е инфекция на защитните мембрани, които покриват мозъка и гръбначния мозък, които се наричат ​​менингите. 

Заболяването обикновено се причинява от бактериална или вирусна инфекция. 

• В редки случаи гъбичка, паразит или амеба също могат да причинят менингит. 

Съществуват и неинфекциозни причини за менингит, като някои видове рак, лупус, наранявания на главата или операция на мозъка.

Хората на всякаква възраст могат да получат менингит, а засегнатите обикновено имат треска и силно главоболие. 

Тъй като лигавицата на главния и гръбначния мозък се възпаляват, шията набъбва, причинявайки схващания във врата. 

Симптомите на менингит могат да варират доста силно в силата си. Почти всички хора казват, че са отпаднали, не се чувстват добре и са нетрудоспособни, а някои видове менингит могат да причинят и червен обрив по тялото.

Най-често срещаната форма на заболяването е вирусен менингит, който обикновено преминава по-леко от менингита причинен от бактерии. 

Причини и рискови фактори

• Бактериалният менингит може да се разпространи чрез влизане в контакт с дихателни или гърлени секрети на заразено лице чрез кашлица, кихане, целуване или споделяне на храна, напитки и прибори за хранене.

• Тийнейджърите и младите хора, като студенти в общежития или военни казарми, може да са изложени на по-висок риск от бактериален менингит поради социалните си взаимодействия и поради това, че живеят в близък контакт помежду си.

Четири от най-разпространените видове бактерии, които причиняват менингит, включват:

• Neisseria meningitidis, която е специфичен вид бактерия, която обикновено се среща в носовете и гърлата на хората. В редки случаи тази бактерия може да навлезе в кръвта и да стигне до течността около мозъка и гръбначния мозък, причинявайки заболяване, известно като менингококова болест.

• Бактерията Streptococcus pneumoniae може да причини пневмококов менингит, който е най-сериозната форма на бактериален менингит.

• Бактерията Haemophilus influenzae тип B, обикновено засяга деца под 5-годишна възраст.

• Listeria monocytogenes е вид бактерия, която през последните няколко десетилетия е станала по-честа причина за менингит при новородени, бременни жени, възрастни над 60 години и хора със слаба имунна система.

Хората могат да развият гъбичен менингит, когато дишат гъбични спори, които живеят в почвата или върху разпадаща се дървесина, или спори, открити в изпражнения на птици или прилепи. Заболяването почти винаги се наблюдава при хора с отслабена имунна система поради зараза с ХИВ или претърпяна трансплантация на органи, например.

Симптоми на менингит

Някои от ранните признаци на менингит могат да се появят внезапно и да наподобяват грип. Симптомите на бактериалния менингит обикновено се проявяват от три до седем дни след като човек е изложен на инфекцията.

Симптомите на бактериалния менингит могат да включват:

• Внезапна висока температура;
• Силно главоболие;
• Сънливост;
• Схванат врат;
• Очите са по-чувствителни към светлината;
• Гадене;
• Повръщане
• Липса на апетит;
• Объркване;
• Раздразнителност;
• Припадъци;
• Червен или лилав кожен обрив може да се появи с менингококов менингит.

Признаците на бактериален менингит при бебета могат да включват:

• Треска;
• Постоянен плач;
• Прекомерна сънливост или раздразнителност;
• Отказ от хранене;
• Отпадналост;
• Издутина в областта на фонтанелата;
• Скованост в тялото или шията на бебето.

Диагностика и лечение на менингит

Ключовият диагностичен тест за откриване на заболяването е лумбална пункция.

• Този тест извлича течност, обграждаща гръбначния мозък, за да се анализира дали причината за менингит е бактериална, вирусна или гъбична.

Диагностичните тестове значително са се усъвършенствали през годините. Те са по-добри в откриването на причината за менингит и могат да дадат резултати само за няколко часа.

Тестовете за образна диагностика на мозъка, като компютърна томография или ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) , също могат да помогнат на лекарите да открият дали има възпаление на мозъка.

• Бактериалният менингит е сериозно заболяване, което изисква хоспитализация и симптомите му могат бързо да станат опасни за живота без бързо лечение с антибиотици.

За щастие има антибиотици, които са много ефективни срещу бактериалния менингит.

Когато има подозрение за минингит се стартира с антибиотик с широк спектър на действие, който може да се насочи към много видове бактерии и когато се установи точната причина за инфекцията, лечението се променя с употребата на по-специфичен антибиотик.

Повечето пациенти се възстановяват успешно от бактериален менингит, но някои могат да развият трайни усложнения, като увреждане на мозъка, загуба на слуха, проблеми с паметта в резултат на инфекцията и др.

Няма специфично лечение за вирусен менингит, освен почивка, прием на много течности и при необходимост – обезболяващи.

• Повечето хора с лека форма на вирусна инфекция се възстановяват в рамките на седем до 10 дни.

Гъбичният менингит се лекува с високи дози противогъбични лекарства, които често се дават интравенозно.